Сайтът е в процес на обновяване!

Икономическа характеристика

Обща характеристика

Община Свиленград принадлежи към общините със смесен тип икономика.
Транспортът като икономическа дейност има нарастващо значение в икономическата структура на общината. Развитието на пътната мрежа е силно повлияно от наличието на два транспортни коридора: трансевропейският транспортен коридор “Европа – Азия”, осигуряван от първокласния път Е-80, и перспективният регионален коридор, свързващ района Свиленград-Харманли с Бургас, преминаващ през територията на Странджа-Сакар.

Предстои създаването на нова транспортна комуникация Свиленград-Левка-ГКПП Лесово. Железопътният транспорт е представен от линията Калотина- София – Пловдив – Свиленград – Истанбул.

Транспортно-географското положение на общината предполага значително участие на чуждестранен капитал в икономическите дейности. Прогнозите за финансовия ресурс предвиждат нарастване на това участие. Местната власт предоставя подходящи терени, изгражда и подобрява базисната инфраструктура. Активни са усилията за подготовка на проекти, инициативи и разработки както от страна на общинското ръководство, така и от страна на отделните граждани, сдружения и предприемачи. С активна благотворителна и обществена дейност тук се занимават Ротари клуб, Дамски клуб, Младежка организация, Фондация “Свиленград 2000”. Наскоро отвори врати първият в страната център за финансови омбудсмански услуги. Започнаха да действат Свиленградска Търговско-промишлена палата и Свиленградска Стопанска камара.
За развитието на селското стопанство на територията на общината съществуват изключително добри почвено-климатични условия. Предимство на общината, особено на най-южния й пояс, е високата екологична чистота на земята и природата, което се дължи на отсъствието на каквито и да било замърсяващи производства. Върху екокартите регионът е отбелязан като свежо, зелено петно, което дава силни предимства на всяка селскостопанска продукция от този район. 

Общият размер на територията на община Свиленград е 70 537,1 ха, или 705,37кв.км. По този показател общината попада в групата на общините с голяма площ. Земеделските територии заемат повече от две трети от територията на общината. Характерът на релефа – равнинен, хълмист и нископланински е дал отпечатък върху структурата на поземлените ресурси. Добри са почвените и агроклиматични условия в общината за развитие на лозарството и овощарството, както и на млечно животновъдство.

Към тези благоприятни фактори следва да се отнесат още наличният поземлен ресурс и производствените традиции и опит на населението. Традициите в земеделието са свързани с отглеждането на пшеница ,ечемик, слънчоглед, лозя.

Важна структуроопределяща и традиционна техническа култура за общината е тютюнът. Отглеждат се два вида тютюн – ориенталски(около 3,5 хил.дка) и Вирджиния (около 0,5 хил.дка). 
Голямо предимство на общината е това ,че тя е район с най-много слънчеви дни за оранжерийно производство на ранни, скъпи зеленчуци и плодове. Тази дейност ще бъде бързо развита след добър маркетинг за пазарите и перспективните сортове зеленчуци с оглед на сезонното търсене по региони, а също и за износ. Планирано е изграждане на селскостопанско тържище в региона.
Изхождайки от природо- географските, гранични и транспортно-комуникационни функции на община Свиленград, нейната роля и значение в развитието на Хасковска област и в бъдеще се очертава основно в селскостопанското производство, в транспортното обслужване с международно значение,в туризма и в развитието на трансграничното сътрудничество с Турция и  Гърция.
Използването на уникалното предимство на мястото на Свиленград, утвърждава общината като център на засилено трансгранично сътрудничество. Тук ще бъдат съсредоточени модерни комуникационно-информационни възли за комплексни услуги с бизнесцентрове, туристически центрове и пазарни зони с презентативна функция за региона, атрактивни места за нощувки и прехрана , както и места за забавления.
Община Свиленград се превръща в устойчиво развиваща се част от националната територия и в привлекателна широко отворена врата на България към света.

Селско стопанство

В селскостопанския сектор са обособени 23 стопански единици, реализирали за 2003 год. нетни приходи от продажби 4,3 млн.лв. Те са формирани от селскостопанското производство, при 4,5 млн.лв. разходи с 319 заети лица. Регистрираните земеделски производители, към 10.11.2005 год. са 386. Земеделските земи са разпределени между 17955 собственици.
В преработка на местната селскостопанска продукция участват четири мелници, обслужващи населението (три в Свиленград и една в с.Димитровче), едно млекопреработвателно предприятие и една кланица (в Свиленград). 
Тук следва да се отбележи, че реалният брой на заетите в селското стопанство е многократно (вероятно десетократно) по-голям. 
Земеделската земя в общината е 632,83 хил.дка. 250,00 хил.дка от нея е обработваема, 173,33 хил. дка – необработваема. Горския фонд заема 132,93 хил. дка. Нивите заемат 58% от земите, трайните насаждения – около 5%. Близо 32% от земеделската земя е заета от мери и пасища – неизползван рационално потенциал за развитие на животновъдството. Селскостопанските пътища и прокари заемат около 4.5% от територията. В землищата е изградена мрежа от микроязовири и напоителна система. Тази напоителна система, съгласно статистическите данни може да напоява близо 34 хил. дка.

Растениевъдство

Растениевъдството показва значителен превес над животновъдството, като традициите в земеделието са свързани с отглеждането на пшеница, ечемик, слънчоглед, памук, тютюн, лозя.
Зърнено- житните култури през 2005 г. възлизат на около 73 000 дка. По нататъшното развитие на селското стопанство е в насока  уедряване, механизация, увеличаване и модернизация на складовата база. Налице са условия за изграждане на затворен цикъл в две направления:
• жито-мелничарство –  хранително-вкусова промишленост
• фуражна база - животновъдство –  месопреработване
През 2005 год. заетите площи със слънчоглед са около 17500 дка. Тютюнът е важна структуроопределяща и традиционна техническа култура в Свиленградска община. Основно се отглеждат два вида тютюн - Ориенталски (около 7000 дка) и едролистен Вирджиния (около 1000 дка), а също  и Бърлей (120 дка). Памукът заема  550 дка., а метлата около 4500 дка.

На територията на общината са засадени общо 13700 дка лозови насаждения, в т.ч. винени 11200 дка и десертни 2500 дка. Благоприятните почвено- климатични условия обуславят изграждането на пълен, затворен лозаро-винарски кръг - лозарство-бране на грозде-производство на вино.
Силно намалява производството на зеленчуци. Големите зеленчукови градини са напълно ликвидирани. Зеленчукопроизводството е най-значимо в селата (Момково - 2500 дка пъпеши, 1000 дка кромид лук, 200 дка дини, 200 дка пипер).

В района има голям потенциал за изграждане на мощности на  хранително-вкусовата промишленост.

Животновъдство

Налице е значителен спад на отглежданите животни в резултат на намаляването на поголовието и на намалената продуктивност на животните. 
Проблемите, пред които е изправено животновъдството са:
• липса на фуражна обезпеченост при наличие на благоприятни почвеноклиматични условия 
• висока цена на концентрираните фуражни смески и ниски изкупни цени на животинската продукция
• липса на система на защита на интересите на производителите 
• липса на механизми за насърчаване на производството
Благоприятният климат, растителното разнообразие и високата екочистота на произведената продукция обуславят неизползвани предпоставки за развитие на пчеларството в община Свиленград.
Традиционно развитото в миналото бубарство е  ликвидирано през последните 15 години, в т.ч. и черничевите градини. Общо, в селското стопанство е налице нерационално използване на земята, обусловено основно преди всичко от надробената собственост и липса на стабилни пазари за реализация на произведената продукция. В посока на преодоляването му са действащите потребителни кооперации в общината, както и изявения интерес от страна на едри арендатори, чието присъствие тук вече е осезателно.

Горско стопанство

Общата площ на горските масиви в община Свиленград е 13293,1 ха, от които 4019,1 ха са заети от гори, разпределени по вид, както следва:
• иглолистни гори – 644,8 ха 
• широколистни високостъблени – 364,1 ха 
• за реконструкция – 279,8 ха 
• издънкови за превръщане – 2370,7 ха 
• нискостъблени – 359,7 ха 

Залесена площ е 3657,4 ха, което представлява 91% от общата горска площ. Дървопроизводителната площ е 3802,1 ха – 94,6% от площа, а непроизводителната – 217 ха – 5,4% от общата площ. Общинската горска собственост обхваща 2908,2 ха, 91,5% от които залесени (2662 ха), а 3,2% (93,1 ха) е незалесена дървопроизводствена площ, в т. ч.  0,5 ха – невъзобновени сечища, 83.3 ха – голини и 9,3 ха – пожарища. Всички сечища и пожарища са предвидени за залесяване., а голините са по поречието на р.Марица. От горите – общинска собственост, 2755,1 ха е дървопроизводителна площ, а останалите 153,1 ха – не производителна. По функции, общинската горска собственост се разпределя, както следва: 
• група гори и земи с дървопроизводителни и средообразуващи функции – 2483,4 ха, в т.ч. -2278,2 ха – залесени 
• група Защитни и рекреационни гори и земи – 424,8 ха, в т.ч.. 383,8 ха – залесени. Собствеността върху горите и земите, освен общинските е разпределена така: 
• държавни земи и гори – 13456,6 ха 
• частни земи и гори – 1365,5 ха 
• гори и земи на религиозни организации – 9 ха 
• гори и земи – временно стопанисвани от общината – 1110,9 ха.