2 юни - Ден на Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България
На 2 юни - Ден на Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България, точно в 12 часа с традиционния вой на сирени Свиленград, както и цяла България, отдаде почит на героите, пожертвали себе си за родината. На площад "Пети октомври" се проведе тържествена церемония, на която присъстваха заместник-кметът Светлана Динкова и секретарят на общината Надя Пеева, както и кандидати за народни представители. Венци и цветя на паметника на загиналите във войните поднесоха Общински съвет и Общинска администрация, ПП ГЕРБ, БСП, ПП „Продължаваме промяната”, Исторически музей, НЧ „Просвета 1870”, СУ „Д-р Петър Берон”, Съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва, граждани.
Ботевата изповед „На прощаване” изпълни шестокласничката Калинка Георгиева - ученик на годината в ОУ „Любен Каравелов”.
Слово, посветено на Ботев и неговия безсмъртен дух, изнесе директорът на Историческия музей Елена Митева: „Христо Ботев - гениалният поет и публицист, отдал живота си за свободата на родината, 148 години след смъртта си продължава да буди „съвести заспали“…Този непокорен дух и днес вълнува сърцата и умовете ни със своята възвишена любов и изгаряща омраза, сила и дързост, родолюбие и безрезервна отдаденост на каузата на свободна България.
Роден през 1848 г. в бунтовния Калофер, в семейството на учителя, книжовник и обществен деец даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева, Христо Ботьов Петков е принуден да напусне родния град след изнесена от него реч за славянските просветители Кирил и Методий на 11 май 1867 г. После живее в различни градове на Румъния - Букурещ, Браила, Александрия, Измаил и Галац, където е сред издателите на вестниците: „Дума на българските емигранти”, „Свобода”, „Независимост“, „Будилник”, „Знаме”, един от лидерите на българското национално-освободително движение.
Като част от българската емиграция в Румъния, след вестта за готвеното въстание в българските земи (Априлското), не остава безучастен. Включва се в събирането на средства за въоръжаването на чети, които да преминат в България в помощ на въстаниците. Самият той организира чета и става неин войвода. На 13 май 1876 г. се сбогува със семейството си и три дни по-късно се качва на парахода „Радецки” от Гюргево, като заставя капитана да акостира при Козлодуй. Оттам четниците се отправят към Стара планина, водейки редица сражения с преследващите ги османски войски. Ботев изрично пояснява, че се притичат в помощ на своите въстанали братя, които се сражават тъй храбро под българския лъв за свободата и независимостта на скъпото ни отечество – България. Последният тежък бой се състои привечер на 2 юни, когато куршум пронизва Ботев в подножието на връх Камарата във Врачанския Балкан. И още същата 1876 г. Иван Вазов ще увековечи в стих този славен път на четата с „Тих бял Дунав се вълнува”.
По онова време във все повече вестници се пишело за малкото българи, дръзнали да се опълчат на империята, показвайки на света, че поривът към свобода е по-силен от страха и от смъртта. И както Виктор Юго ще каже: България постига малко по-късно своето Освобождение (на 3 март 1878 г.), благодарение и на подвига на Ботевата чета.
Героичната смърт на Ботев го дарява с безсмъртие за векове, а нас - с велик пример за подражание и преклонение. Той е в сърцата на всички българи, прави ни горди и ни учи как да живеем в името на народа, как да търсим смисъла на живота си в добрите дела, как да работим за възхода на родината.
Втори юни е денят, в който с чувство на признателност свеждаме глави пред подвига на хилядите наши сънародници, дали живота си за България. Ние помним и с почит произнасяме имената на Георги Раковски, Панайот Хитов, Стефан Караджа, Васил Левски, Панайот Волов, Георги Бенковски и всички знайни и незнайни герои, дали живота си за освобождението и независимостта на България.
Едва ли Христо Ботев е предполагал, че пророческите му думи в „Хаджи Димитър", ще увековечат завинаги и неговото име чрез стиховете „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира...", а Втори юни - ще е денят, в който българите ще почитаме в мълчание и гордост героите си.
Поклон пред всички, отдали своя живот, сили и младост за свободата и независимостта на Отечеството!”
