Кметът арх. Анастас Карчев награди отличените ученици в конкурса „Свиленград – какъв искам да бъде моят град”
Кметът на общината арх. Анастас Карчев награди отличените ученици в конкурса за есе или рисунка „Свиленград – какъв искам да бъде моят град”. Церемонията се проведе в Арт галерията. Конкурсът бе обявен от Исторически музей – Свиленград във връзка със 110-та годишнина от опожаряването и възстановяването на града през 1913 г. и по повод Международния ден на музеите - 18 май. „Нашето желание беше младите жители на града ни да представят в есеестична форма своята визия за Свиленград като постоянно развиващ се град на XXI век”, каза директорът на музея Елена Митева. Темата на конкурса вдъхнови 15 ученици от V до XII клас, а специално жури оцени творбите на младите свиленградчани.
Във възрастова група V – VII клас първо, второ и трето място спечелиха съответно Кейси Костадинова от VI а клас, Иван Николов - VII а клас и Мартина Георгиева - VII б клас и тримата от СУ "Д-р Петър Берон" с преподавател по български език и литература Олга Михайлова - Благоева. Във възрастова група VII – XII клас първо място журито присъди на Ванина Вангелова от IX в клас, СУ „Д-р Петър Берон”, с преподавател по български език и литература Галина Балъкчиева. Второто място спечели Борис Шопски - VIII клас, ПГССИ "Христо Ботев", с преподавател по история и цивилизация Стефан Димитров, а на трето се нареди Андрея Илиева - IX клас, СУ „Д-р П. Берон“. Журито присъди и 2 поощрителни награди - за Димона Димитрова - IX клас в СУ „Д-р Петър Берон“ и за Мария Зелиу - VIII клас в ПГССИ "Христо Ботев". За рисунка - първо място бе присъдено на Петко Иванов от СУ „Д-р Петър Берон“. Всички участници получиха грамоти, а отличените - и предметни награди. Кметът арх. Карчев призова младите хора да се учат, да се развиват и работят, за да участват активно в реализирането на смелите си мечти за родния град.
В есетата си учениците отчитат, че със своите забележителности Свиленград е атрактивен туристически център, отбелязват уюта и красотата на малките улички и спокойните детски игри в зелените паркове. Не липсват критични мнения, че хората не опазват обществените площи и за честите ремонти на улици. „В Свиленград животът е едновременно динамичен и спокоен, сигурен и предсказуем.”; „Ти си моят роден град с име на коприна. Обичам твоя уют, обичам малките ти улички, обичам мириса на Марица и как грееш окъпан в светлини нощем.”; „Познавам хора, които работят със земята и мисля, че това е най-голямото предимство на малкия град – да си близо до земята и да имаш поминък, не в офис и канцелария.”; „Предците са ни оставили един прекрасен и спокоен за живеене град. Целта на мен и моето поколение е да го доразвием и да създадем едно още по-прекрасно място за живот на поколенията след нас”, пишат децата и дават някои конкретни предложения. Сред идеите им за Свиленград са да бъде екологично чист без въглеродни емисии, да се ползват електрически превозни средства, тук да има университет, да се въведат нови специалности в училищата, да има нови, модерни постройки, да се създадат зеленчукови и овощни градини, да се поднови копринарството и други.
