Сайтът е в процес на обновяване!

Поклон пред героите, отдали своя живот, сили и младост за свободата и независимостта на Отечеството!

Поклон пред героите,  отдали своя живот, сили и младост за свободата и независимостта на Отечеството!

      С тържествена церемония на площад „5 октомври” бе отбелязан  Денят  на  Ботев и загиналите за свободата на България. Точно в 12 часа зазвуча традиционният  вой на сирените. Хората сведоха глави в знак на признателност пред подвига на героите, пожертвали себе си за днешната ни свобода. Венци и цветя на паметника на героите от войните поднесоха народният представител Никола Динков, Общински съвет-Свиленград, Общинска администрация, ГЕРБ, БСП, ВМРО БНД, Съюз на офицерите и сержантите от запаса, Исторически музей – Свиленград, Ротар акт. В памет на 144-та годишнина от гибелта на Ботев слово за живота и революционната му дейност изнесе директорът на музея Елена Митева.

      Синът на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева се ражда през 1848 г. в бунтовния Калофер. Учи във Втора Одеска гимназия в Русия, учителства в с.Задунаевка - Бесарабия. Завръща се през 1867 г. в родния Калофер, където проповядва идеите си за свобода и независимост.

       Бунтът изповядва в своята поезия и публицистика. Живеейки в Румъния, публикува във вестник "Гайда" първото си стихотворение "Майце си". Работи като печатар при Каравелов, по-късно е и сътрудник.  Като журналист под негова редакция излиза новият революционен орган вестник "Знаме". Съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката "Песни и стихотворения"(1875 г.).

        Като част от българската емиграция в Румъния, след вестта за готвеното въстание в българските земи (Априлското), не остава безучастен. Включва се в събирането на средства за въоръжаването на  чети, които да преминат в България в помощ на въстаниците. Самият той  организира чета и става неин войвода. Славният му път (от Гюргево до връх Вола) започва с кораба „Радецки“, който  акостира на българския бряг край Козлодуй. Ботев изрично пояснява, че „се притичат в помощ на своите въстанали братя, които се сражават тъй храбро под българския лъв за свободата и независимостта на скъпото ни  отечество – България.“

       Във Врачанския Балкан след тежко сражение изненадващо куршум убива Ботев. Смъртта на войводата  слага логичния край на Ботевата чета. Оцелелите четници са заловени от турската  власт  и отведени в Малоазийските  затвори.

     Но още същата 1876 г. Иван Вазов ще увековечи в стих, по-късно в патриотична песен, този славен път на четата.

Тих бял Дунав се вълнува,

весело шуми,

и „Радецки“ гордо плува

по златнѝ вълни.

       По онова време във все повече вестници се пишело за малкото българи, дръзнали да се опълчат на империята, показвайки на света, че поривът към свобода е по-силен от страха от смъртта. И както Виктор Юго ще каже: България постига малко по-късно своето Освобождение – на 3 март 1878 г., благодарение и на подвига на Ботевата чета.

         Едва ли Христо Ботев  е предполагал, че  шедьовърът му "Хаджи Димитър" ще  увековечи завинаги и неговото име чрез стиховете "Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира..." .  А 2 юни - ще е денят, в който българите ще почитаме в мълчание и гордост героите си. И този ден завинаги ще остане като Денят на Ботев.

                Поклон пред всички герои,  отдали своя живот, сили, младост за свободата и независимостта на Отечеството!