Сайтът е в процес на обновяване!

С венци и цветя, положени на паметника на героите от войните, свиленградчани честваха Съединението на България

С венци и цветя, положени  на паметника на героите от войните, свиленградчани честваха Съединението на България

С венци и цветя, положени  на паметника на героите от войните, свиленградчани честваха 135-та годишнина от Съединението на България. Тържествената церемония се състоя  на площад „5 октомври”. В  нея участваха народният представител Никола Динков, председателят на Общинския съвет Таня Коларова, заместник-кметът на общината Мария Костадинова, общински съветници, представители на партии ГЕРБ и БСП, обществени организации, учители и ученици, граждани.  

За събитията на 6 септември 1885 г. – денят на Съединението на Княжество България и Източна Румелия, прозвуча слово, подготвено от Историческия музей.

На този ден преди 135 години в резултат от непрестанното желание на българския народ за обединение и независимост е осъществено едно от най-великите събития в нашата история.

Идеята за съединението на земите северно и южно от Стара планина се заражда веднага след разпокъсването на българската територия, наложено с подписването на Берлинския договор от 1878 г. През следващите няколко години има редица опити за осъществяване на това свято дело, но този, извършен през септември 1885 г., се оказва успешен. Голям принос за премахването на наложената изкуствена граница в българските земи имат Захари Стоянов и Стефан Стамболов.  Държавническите си способности и качества към каузата влагат Иван Евстатиев Гешов, Константин Величков и Георги Странски. Решаваща роля за успеха на делото и защитата му два месеца по-късно в Сръбско-българската война имат и командирите и военачалниците Данаил Николаев и капитан Райчо Николов. Всички те стават изразители и предводители на стремежите на целия български народ от двете страни на Балкана.

В резултат на една обща кауза се сливат изграждането на революционна организация със свои уставни цели и организационни структури, подготовката на въоръжено въстание, работата сред румелийските военни части, както и боеспособността на младата армия на Княжество България. Едновременно с това влиза в действие силата на печатното слово. От страниците на вестник „Борба” Захари Стоянов неуморно пропагандира каузата на съединението.

Съединението – дело на политическата зрялост и на военната доблест на българския народ, създава по-благоприятни условия за социално-икономическо развитие и културен напредък, за политическа активност в подкрепа на българите, останали под чужда власт. Нараства ролята на България в европейския политически живот. Това повдига националното самочувствие на българите и укрепва убеждението им, че те вече могат да бъдат творци на своята национална съдба.

Макар че Свиленград остава извън пределите на обединена България, стремежът на неговите жители за съединение не секва и намира израз в избухналата по-късно Балканска война, в резултат на която градът и регионът стават неразделна част от Царство България.

Да помним предводителите на Съединението!

Да бъдем техни достойни последователи в съвременния свят на нови предизвикателства и перспективи и да не забравяме, че „Съединението прави силата”!