Почви

Според почвено-географското райониране на България (по Нинов, 1997) територията на Община Свиленград се намира в Средиземноморската почвена област - в Източнородопско-Сакарската провинция и попада в Горнотракийската подобласт т.н. “Харманлийски район в най – южната част”.

В района на общината преобладава почвеното многообразие: от смолници в равнинните полски райони, канелените горски – излужени почви от планинските и хълмисти терени, както и алувиално – ливадните почви по долината на р. Марица и притоците й.

Смолниците се отличават с много добре изразен хумусен хоризонт ( 50-70 см ) със сравнително богато съдържание на органично вещество ( 2,5 – 3,5% ) хумус, сравнително хомогенен профил, който в дълбочина към 90 – 100 см прехожда в богато карбонатна подпочва.

В по – високите и хълмисти части на релефа се срещат главно канелено – горски почви. Те се характеризират с отделни профили с променлива структура и общо взето ниска продуктивност.
Оподзолените канелени горски почви се характеризират с високо съдържание на глина. Хумусното им съдържание се оценява на по – малко от 200 t/ha. Почвената реакция и обемната киселинност на този вид почва се определя като високо киселинна ( рН 4,0 ).

В най – ниските части от района на общината са развити алувиално – ливадните почви. Те обхващат тераса на р. Марица и притоците й е са развити върху алувиалните отложения на реките. Алувиално – ливадните почви имат висока водопропускливост, средна водозадържаща способност и добра аерация. Хумусното съдържание е малко – варира от 0,8 до 2-3 %. Общият азот е в граници от 0,070 до 1,165 %, а общият фосфор – 0,092 до 0,238 %. Почвената реакция е предимно неутрална до слабо алкална ( рН 6,7 – 8,0 ).